Отдавна беше, когато момчето седеше
и мили думи в ухото ти шептеше.
Времето се промени, променихме се и аз, и ти.
Познавам очите ти, и знам, че липсвам ти.
Искам пак всичко, което ти ми даваше,
как за всяка моя глупост ми прощаваше.
Помня сякаш бе вчера и всеки написан ред
на хилядите смс-и изпратени до теб.
Дори добре прикрито, тайничко си те обичам,
не искам да те лъжа и да се заричам.
За кой ли път с тебе се караме, събираме,
а времето един без друг е сякаш умираме.
Нямам и знам не си с мене за парите.
Виновен съм! Ще избърша от лицето ти сълзите.
Избирам трудното, а не лъжите.
Малко мъже ще кажат истината в очите!
Искам твойте мисли, твойте дни, дори да ме боли.
Разбърка моите мечти в лабиринти от лъжи ..
Когато с теб съм вярвам как, винаги ще има
начин пак.. Да търся твоите очи ..
Сега върви и замълчи !
Знаеш ли какво си мисля ? За мене ти си
по-различен. С друга си, а все те търся,
както полюсите се привличат. Недей да вярваш,
че ще можеш сърцето ми да залепиш!
За тебе всичко ще рискувам, но по-добре да си
вървиш! Лъжи ме! Кажи ми, че вярваш в мен
и в любoвта! Върни ме при тебе. Забрави
всяка суета. Не знам защо, но те обичам
и виждам те във всеки друг! Да бъдем
двама няма смисъл. Сега не трябва да си тук!
Искам твойте мисли, твойте дни, дори да ме боли.
Разбърка моите мечти в лабиринти от лъжи ..
Когато с теб съм вярвам как, винаги ще има
начин пак.. Да търся твоите очи ..
Сега върви и замълчи ! /х2
