Днеска, не напразно, страшно съм сърдит
"Бързо яж" ми казват - казвам, че съм сит.
Казват ми да стана - без да кажа "гък"
почвам да се храня - гълтам като вълк.
Днес не слушам никак - сърдя им се -
те втори ден ми викат 'опако дете'.
Днес не слушам никак - сърдя им се -
те втори ден ми викат 'опако дете'.
"Я, бегом в леглото" крясват ми, но аз
сядам на креслото и чета на глас.
"В ъгъла, веднага" - аз тогава в миг
скачам и си лягам, бърз като войник.
Днес не слушам никак - сърдя им се -
те втори ден ми викат 'опако дете'.
Днес не слушам никак - сърдя им се -
те втори ден ми викат 'опако дете'.
Днес не слушам никак - сърдя им се -
те втори ден ми викат 'опако дете'.
Днес не слушам никак - сърдя им се -
те втори ден ми викат 'опако дете'.
Не е вярно, не е вярно...
Е, днес не слушах, но от утре,
от утре обещавам, обещавам -
честна дума.
