Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.
Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така ще бъде винаги, нали?
Детето те познава, както язовир познава дигата,
както слънцето познава климата,
така било е винаги, нали?
Заплиташ мрежи от мълчания
да уловиш света,
живота да изтеглиш от дълбокото.
Сънуваш камъни, сънуваш рани,
сънуваш кръстове, нали?
Далеч е Назарет от океана.
притихвам в пясъка,
ще чакам някога да ме родиш.
Пламен Сивов
