Разлиствам си стар роман, под одежди от прах,
със откликващи страници, които докосвам със страх.
Оживяват безброй мечти от отминали дни,
дано не останах сам трябва да разбера.
Още ли вярва някой от нас,
още ли живи са тези мечти,
още ли има пощада за тях,
във нашите дни.
Стари страници спомени от измислен свят,
стари страници носещи трепет и тъга.
Рушат се мостовете към този мой свят,
поставят оковите на тези които летят.
Още ли вярва някой от нас,
още ли живи са тези мечти,
няма да има пощада за тях,
във днешните дни.
Стари страници спомени от измислен свят,
стари страници носещи трепет и тъга.
Стари страници спомени от измислен свят,
стари страници носещи трепет и тъга,
спомени от измислен свят.
