На Дунава конете напоиха
понесени от огнения дух
и конската опашка там забиха,
войните на хана Аспарух.
На равна Мизия снагата дивна,
огъна се под буйният им бяг
и чу се конски тропот до Балкана,
отекваше до морският ни бряг.
Това е нашта слънчева Родина,
със Тракия и гордия Пирин.
На таз земя прекрасна синове сме,
за нея ний ще паднем до един.
Припев:
Колко малко трябва за да знаем,
България една е на света.
Гранитен, че гърбът е на Балкана,
на Добруджа звънлива песента.
Българио, ти наша майко свята,
неземен рай е твойта красота,
когато тихо легна във земята,
с любов ще ме прегърне и пръстта.
