Влюбих се в един дръвник потайно,
влюбих се па взех че му казах,
а он са извърна та ми рече:
"Имаш ли за мене ти глава?"
А язе се фръцнах и троснато казах:
"Не скиваш ли каква мадама съм,
от мен по-юбава, от мен по-готина
не ще намериш нийде по света".
Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля...
Не скиваш ли цървените ми устни, (мммм)
не скиваш ли очите ми с грим, (мани-мани-мани)
а ти простако гол си като пушка (а, стига ма)
и името ти селско е нали.
Казва се Йофчо той, а яз Еленчето,
кажи сега кое е юбаво,
Ленче е юбаво, Ленче е готино
и чуждестранско име е нали?
Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля...
Щом му казах тези думи странни,
Йофчо се веднага отметна,
а он ми падна бърже на колени
и ми се обясни у любов. (либам та ма, либам та ма)
А язе се фръцнах и троснато казах
и думите на Йофчо отметнах (що ма?)
а он се молеше и сълзи ронеше,
а язе бех магарешки инат.
Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля...
С Черно Фередже, оле.