Ако можеше сега,
в миналото си да позвъня.
Щеше себе си, аз да набера,
края с теб, за да спра.
Щях да кажа как, будя се в сълзи.
Че ти липсваш ми.
Щеше себе си да предупредя.
Че от теб, тръгна ли, ще умра!
Все едно е,
кой обича ме.
Все едно е,
че би умрял за мене.
Не любов е, не е щастие.
И не си ли ти до мене,
кой ще бъде?
Все едно е, все едно!
Знаеш ли, какво ми е?
Че цветя дори мразя днес.
Че дори и те, ми напомнят теб.
Всичко в мен, срива се!
Ако има как, да те върна пак,
не бих си тръгнала...
Никога!
Все едно е,
кой обича ме.
Все едно е,
че би умрял за мене.
Не любов е, не е щастие.
И не си ли ти до мене,
кой ще бъде?
Все едно е!
Все едно е,
кой обича ме.
Все едно е,
че би умрял за мене.
Не любов е, не е щастие.
И не си ли ти до мене,
кой ще бъде?
Все едно е, все едно е, все едно е!
Все едно е!
