От Стамбул хабер пристигна папаз комита кой хване,
главата да му отсече и в Стамбул града занесе.
Султана ще му хариже седем кесии жълтици,
осмата дребен маргарит и харемите султански.
Наело се е Стрелчанче едно ми младо татарче,
Папаз комита да хване главата да му отсече/2
и на султана поднесе дарове скъпи да вземе.
Майка му с вяра българска кротко татарче думаше:
-Грях голям чедо ще сториш пред Бога и пред аллаха.
Недей си губи младостта, баш комитата да гониш,
че Стрелчани са комити тебе ще синко убият.
Запомни думи майчини, небе се с ръка не хваща,
слънце се с уста не гаси, море с лъжица не суши/2,
вятър се с въже не връзва, река се назад не връща,
баш комита се не хваща.
Татарче, майка не слуша губи се цяла година,
по гори и по балкани, ала го нигде не видя.
В Неделя рано сутринта, Левски се Бога молеше,
във Стрелчанската черкова за здраве и берекет.
Татарче, мъртво лежеше, без глава още без ръце.
Над него майка плачеше, плачеше и нареждаше:
– Нали ти мама думаше, папаз комита не гони,
че ще те синко убият, защо ме чедо не слушаш.
