През целия си живот чаках подходящият момент
да ти кажа как се чувствам.
Сега се опитвам да ти кажа, че се нуждая от теб.
Ето ме тук, без теб.
Чувствам се толкова изгубен, но какво да правя?
Тази любов изглежда така истинска,
но не знам какво да чувствам.
Взимаме си Сбогом под проливния дъжд
и аз се сривам, докато се отдалечаваш.
Остани, остани.
През целия си живот съм се чувствал така,
но не намирах думи да го кажа.
Остани, остани.
Наред. Всичко е наред,
откакто ти дойде,
а преди теб
нямах къде да избягам,
нищо, за което да се хвана.
Бях толкова близо, за малко да се предам.
И се питам: знаеш ли какво е чувството
когато те оставям да си тръгнеш?
Казваш ми "Сбогом" под проливния дъжд
и аз се сривам когато се отдалечаваш.
Остани, остани.
Защото през целия си живот съм се чувствал така,
но не намирах думи да го кажа.
Остани, остани.
Е, промени решението си.
Кажи, че си моя.
Не тръгвай тази нощ.
Остани.
Довиждане под проливния дъжд...
и аз се сривам, докато се отдалечаваш.
Остани, остани.
През целия си живот съм се чувствал така,
но не намирах думи да го кажа.
Остани, остани.
Остани (с мен)... Остани (с мен)...
... Остани (с мен)... остани (с мен)...
Остани... Остани... Остани... Остани с мен.