Сбогом пъстрокрила птичко,
на добър ти път.
Съхнат жълтите тревички,
семенцата спят.
Няма вече листи свежи,
жълто е в леса.
Есента цветята реже
с ледена коса.
Черни връх отново слага
облъчен калпак.
И гората пълна с влага
потъмнява пак.
Сбогом птичке лекокрила,
времето лети.
Но земята наша мила
не забравяй ти.
