Обикалям, обикалям от кафе на кафе.
Прибирам се вкъщи и не мога да проумея.
Възможно ли е да живея тъй зле?
Какво да правя, нямам никаква идея.
Работа насам няма, работа натам.
Работа си търся, за да се наям.
Ама не става.
По-лошо става.
Какво остава?
Краят наближава.
Леле-мале, оле-мале, няма накъде.
Черно ми е пред очите, все ми се яде.
