Пак заставам на брега,
там край бавната река
с огледалната вода,
но дали съм аз това?
С две ръце горещи
утрото посрещам.
Гледам бавната река
като в приказка добра,
цветовете се менят,
след нощта блести денят.
Край брега самотен
чакам златната вода-а-а.
И дочувам още-е-е
две весла среднощни-и-и -
те се връщаш у дома-а-а-а-а.
Цветовете се менят,
след нощта блести денят,
в светло утро, в светъл час
само теб очаквам аз.
Край брега самотен
чакам златната вода-а-а.
И дочувам още-е-е
две весла среднощни-и-и -
те се връщаш у дома-а-а-а-а.
И дочувам още-е-е
две весла среднощни-и-и -
те се връщаш у дома-а-а-а-а.(х2)