Борис Дали:
С ръце ти закривам очите, кой е тук познай!
Кой от нула така те обича чак до плюс безкрай.
Преслава:
Кой на пръсти постоянно ме повдига да целувам пак?
И ако въздуха от теб не ми достига.
Заедно: Как да ми стигнеш, как?
Припев:
Правено е вече с друг, но всичко тук с тебе колко е различно.
Казвал го е някой друг, но в моите устни вярно е!
Правено е вече с друг, но нищо тук на други чувства не прилича...
Имал те е някой друг, но не и както имам теб!
Борис Дали:
И ето пак, че с тебе сме сами!
Има за целуване, желаеш ти!
Има за докосване, телата чакат!
Други подходящи, ако виждаш ти!
Аз не виждам и няма да има други зная!
Преслава:
С косите закривам лицето, ще те скрия тук!
Ще те сложа дълбоко в сърцето, там не пускам друг.
Борис Дали:
Покажи ми до къде ще ме обичаш, аз и по-натам!
Заедно:
И заведи ме накъде си поискаш, нека сега не знам!
Припев:
Правено е вече с друг, но всичко тук с тебе колко е различно.
Казвал го е някой друг, но в моите устни вярно е!
Правено е вече с друг, но нищо тук на други чувства не прилича.
Имал те е някой друг, но не и както имам теб! (х2)
