Стоя тук,сам и мисля,
от лошите навици как да се изчистя.
Никой от нас не е безсмъртен,
в града отново се чува тътен.
Още едно човешко тяло е изчезнало.
Случай - мътен.Знак крайпътен подминавам,
бас плътен,чуй мойте лирики,
от Господ съм изпъден.
Имам цяла история за тоя град мръсен.
Тук тряс и....
Спомен смътен,бях невръстен още,
когато бях покръстен.
Като малък не бях задръстен -
на средния ми пръст на дванайсет вече имах пръстен,
Не съм седял скръстен
никога пред някои по-големи от мене,
Κомунистическото време искаше всичко да вземе,
но съм благодарен за едно -
че имаме шанса да живеем до сто.
Припев:
Всеки ден зареден
като калашник на бойното поле!
Към света все по-студен
като че ли ледникът във мен е моето сърце!(2)
Човек всъщност не е по-голям от рибата в океана,
виждам как живеят някои в тая държава,
кво ни дава,смените все ебава,
един ме заблуждава, кучката ми изневерява!
Добре ли е да си самотен?
Трудно ли е да се трудиш потен?
Или просто си смотан?
..... си омота.
Където и да те зърна, гръб няма да ти обърна!
Баща ми каза враговете да прегърна,
да ги запазя, на удара да им отвърна,
да ги превърна в моето оръжие,
ще се завърна, но не в полицейското окръжие.
Прости ми за истината в мойте рими,
покажи ни хитреците ни любими,
плетат интриги, а дяволът на сън крещи ми
с дебел глас вика "Погреби ги!".
На кой да вярвам,не знам,такъв оставам,
бавно остарявам,бавно ослепявам.
Добре знам как от копелдаците да се предпазиш,
щото те живеят във фантазията.
