Знаеш ли, въпросът не е в това колко съм ти дала или ти колко си ми дал.
Въпросът е защо след всичко взето само ти запълваш празното ми сърце?
Идваш тук като крадец.
Правиш същото и днес.
Влизаш в сърцето ми без да питаш искам ли.
Нямам име. Казвам се "болка".
Виж ме свита върху пода в праха на твоето "Сбогом."
Но без тебе да дишам не мога.
Влизай направо с вратата при мен.
Само с лъжи доубий ме съвсем.
Влизай отдавна те чакам тук.
Луда съм ,но не искам друг.
Влизай направо с вратата сега.
Знам ,че е лудост, но искам това.
По ме боли да ти кажа "Не!".
С друга да си, престъпно е.
Причина търся и днес.
Защо до кръв обичам те?
Нямам сила да кажа "Спри.".
Без тебе по ще ме боли.
На престъпник ми приличаш,
ала пак съм тук с теб.
Как не спря да те обича това разбито сърце.
