I-и куплет:
Отварям очи и какво виждам!? Да!
Пак онези антипатични господа...
Разбери омръзна ми от надути олигофрени,
леки жени, наркомани и кретени.
Писна ми от неком5ентни политици и глупаци,
хомосексуалисти, кръжочници и тъпаци.
От журналисти разсъждаващи като деца,
неразбиращи въобще от музика.
Но за сметка на това разполагащи с власт
и голяма уста - бълваща лайна.
Добре нека аз да ви попитам сега,
за какво да пея!? За любовта!?
Не грешка! За реалността!
За живота на улицата!
За тия, които никой не мисли за тях,
на които всяко действие се отчита като грях.
Които сплитат за молитва длан в длан,
докато ти се чукаш на кожения диван.
За всички онези млади таланти,
опитващи се да пробият стената от дърти кранти.
За всички който живеят в калта,
за всички жертви на шибаната улица.
Е, психиката ти май е доста смазана!?
Мистър Йозити: "Точно така, Док, адски добре казано!"
Припев (Илиана):
Ден след ден
сред уличния ад,
сам срещу всички
в реалния свят.
II-и куплет:
Ей, ти, мистър от високото кресло,
погледни на долу към нас и какво
виждаш истината нали,
а аз виждам страх в твоите очи.
Които за мен са като отворена книга,
която аз чета докато ти не мигаш
от отвращение, неприязън и омраза,
считайки ни за обществена проказа.
Може би да, а може би не,
важното е, че ти си 1 голямо леке,
което мисли само как да се наяде,
как да начука + жена си поне още 2,
от тия платените розови жени,
към които поне по психика спадаш и ти.
Не разбирам смисъла на твоя живот.
За какво се бориш? За какво спориш?
Когато всичко е толкова ясно
и когато един ден на вас ви стане тясно
ще `почнете да се бутате един - друг
и ти ще се озовеш сред уличния боклук,
където аз ще те чакам с нетърпение,
за да направя рецензия на твоето поведение
и тогава направо в очите ще ти кажа:
"Падна ли ми, копеле, сега ще те смажа!"
Припев (Илиана):
Ден след ден
сред уличния ад,
сам срещу всички
в реалния свят.
III-и куплет:
Ти ли ще ми казваш за какво да пея!
Ела при мен да видиш как живея
и чак тогава да си говорим за проблеми,
но какво ли си приказвам теб едва ли ти дреме,
за нещо друго освен солидната пачка,
която взимаш, а какво бачкаш!?
Освен да се возиш в бронирания "Mercedes"
и навсякъде мед, погача и огромен интерес
от страна на тълпата.
Майната му, такава ни е съдбата!
Какво звуча ти доста цинично?!
Отлично, но ми писна от критици
и от такива като теб шибани кибици.
Не ме разбирай погрешно никого не мразя,
но не си мисли, че ще `почна да лазя,
когато ме настъпиш по мазола.
Не понасям болката, но и не обичам да се моля.
И въпреки, че ти диктуваш правилата,
не забравяй, че и аз съм в играта, РЕАЛЕН СВЯТ!!!
Припев (Илиана):
Ден след ден
сред уличния ад,
сам срещу всички
в реалния свят.