Нощта не е дошла, за да заспя до теб!
Отново иска тя да ме убие, започва с болката,
когато гледам в теб!
И ще ми спре дъха ако те имам!
Ще кара тялото да търси твоето,
и моето минало да се изтрие!
Но нямам бъдеще да съм обичана от теб никога,
защото крия!
Нека не живея дълго, ще се съглася
в замяна на това, да имам любовта!
Но това не ти го казвам и боли така ..
Не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
Нека не живея дълго, ще се съглася
в замяна на това, да имам любовта!
Но това не ти го казвам и на ум крещя,
не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
Не мога утрото да спирам повече!
Но казвам другото а не обичам!
Нощта притискаме да бъде искрена!
Защо не виждаше в мен всичко!
Ще кара тялото да търси твоето!
И моето минало да се изтрие!
Но нямам бъдеще да съм обичана от тебе
защото крия!
Нека не живея дълго, ще се съглася
в замяна на това, да имам любовта!
Но това не ти го казвам и боли така ..
Не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
Нека не живея дълго, ще се съглася
в замяна на това, да имам любовта!
Но това не ти го казвам и на ум крещя,
не ставаш мой сега, не ставаш мой сега!
