Сълзи, боли ме сърцето ми кърви!
Усмивка, остава там някъде в дните ни! /х2/
Любов за теб не знам, но мене ме боли за дните, в които
бяхме двама аз и ти.
По дяволите, бях наисина щаслив, обичах те до болка.
Скъпa нямаше си даже на представа колко...
Но всичко свърши и само спомени остават,
но и тe с времето за жалост избледняват..
И се чудя колко време мина, колко ли отмина, откакто за
един глупав спор си ти замина...
Живота продължава, но в мрака тебе търся..
и пак те няма и сълзите скришно бърша...
Липсват ми ръцете ти и твоята усмивка.. отново сам
самичък заспивам под една завивка...
И пак сърцято ми осъмва то разбито.. в кръв от рани цялото покрито...
Нaмира сили да забие с твойто име...
На какво приличам, хайде ела и погледни ме !
Сълзи, боли ме сърцето ми кърви...
Усмивка, остава там някъде в дните ни... /х2/
Не знам къде сгреших?! Не знам къде изпуснах края...
Не ме тежи дори и музиката в мен накрая.
Кажи ми как? Кажи ми как да спра да страдам ?
Как на сърцето мое аз да заповядам?
Да спре да те обича и да го боли...
Да спре да мисли за най-красивите мечти...
Как да кажа на душата да спре да те търси,
когато цялата разкъсана е от твойте устни..
Ще минат може би години и ще осъзнаеш ти,
че този, който търсила си римите сега реди...
Мо тогава скъпа ще си твърде закъсняла,
защото моята любов към теб ще бъде отлетяла...
Ще ме търсиш, ще ме гониш и ще те боли...
Та нали за цял живот бяхме аз и ти?!
Отиде си любов и за мене не помисли....
Примирих се, че те няма, а ти спокойно спиш си.
Сълзи, боли ме сърцето ми кърви!
Усмивка, остава там някъде в дните ни! /х2/
