Eдна беше Вела мома у селото, една беше Вела, мома на орото
Като беа рекли Вела, та па Вела, за нея доождат чак от десет села. (х2)
Йожени се Вела, добре заживея, свекър и свекърва, треперат за нея.
Не дават за Вела лошо да се каже, свекървата заран, лебо с мед и маже. (х2)
Пустата му Вела много мързелива, много мързелива, па и заядлива
Сутрин се разправя със свекър и свекърва, вечер пък се кара с девер и етърва. (х2)
Свекър и свекърва люто кълнат Вела, оти ги попари като с вода врела.
Още не минала прага на вратата, със всички се кара, грех и на душата.
Още не минала прага на вратата, сака да се дели, грех и на душата.
Ала наша Вела клетва я не стига, клетва я не стига, око не и мига.
С добрата свекърва като се заяде, дор не я умори, мира не и даде. (х2)
