Станаха девет години,
откак се Стоян изгуби -
отиде Стоян в гората,
отиде и се не върна.
Нито си хабер* проводи
Дали го дърво удари,
дали го мечка изяде,
или го турци хванаха
им му главата вземаха?
Гората мълчи, не казва...
Цяло го село забрави,
забрави и го прежали.
Майка му не го забрави,
нито го майка прежали;
изтекоха й очите
по пътищата да гледа
дано се Стоян зададе;
заболяха я устата
де кого срещне да пита,
да пита и да разпитва:
Не сте ли, хора, видяли
мойто момче Стояна?
Хората чудом питаха:
Какво ти е, бабо, момчето?
Жално си майка нарежда:
Едно ми лично юначе
със снага стройна левентска,
със очи черни соколски
и с личен белег на чело,
от тежка рана останал,
лесно ще да го познайте;
Стоян ми е чедо едничко,
на тейко вярна отмяна,
на майка вярна опора
Хайдутин беше тейко му,
на хайдутите байрактар,
ала го турци хванаха,
хванаха и погубиха
Сираче Стоян остана
и него майка изгуби
станаха девет години
Никой на майка не каза
да е видял нейде Стояна
Стояновата майчица
ситни си сълзи ронерше
ронеше и си мислеше
какво да прави да стори
Стояна да си намери
Да мога Божке, да мога,
на птичка да се превърна,
на птичка, на гълъбичка,
чак до Стамбула ще ида,
Стояна ще си намеря...
Както си майка мислеше
и се на птичка превърна,
на птичка, на гълъбичка
Сиви си крилца разпери,
разпери и ги размаха
към Стамбул града полетя
Три дни и три нощи летяла
чак до Стамбула стигнала
до Стамбул, до Цариграда
до цариградки зандани
Цариградските зандани
със яки стени градени
със мермер камък покрити
никой не може да влезе
да влезе ни пък излезе
Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
на тъмницата кацнало,
кацнало и загукало
и бистри сълзи ронило
Ключари навън излизат
птичката да си пропъдят,
птичката гълъбичката,
ала тя стои, не хвърка,
жално си гука, нарежда
и бистри сълзи пролива
Три дни и три нощи гукала,
три дни и три нощи плакала,
сълзи през мрамор минали,
в тъмницата прокапало
В тъмница лежи млад Стоян
той си е хитър и умен
бързо се Стоян досети
и си на ключар продума:
Ключарю, ти мой вардачо,
станаха девет години
как лежа тука, как гина
туй чудо не е ставало
в тъмница не е капало
Я ме навънка изведи
да си нагоре погледна -
дали е време дъждовно
дали е киша хванала,
защо тъмница прокапа
Ключар Стояна послуша,
че му ръцете развърза,
ръцете, още краката
и тежки порти отключи
Стоян си навън излезе,
право нагоре погледна,
сиво гълъбче съгледа
Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
сиви си крилца размаха,
право при Стоян отива,
на дясно рамо кацнало,
жално си милно гукнало,
гукнало и продумало:
Стояне, синко Стояне,
аз не съм сиво гълъбче
а най съм сине, майка ти
девет години те чакам
девет години те жаля
Цяло те село забрави
забрави и те прежали
само аз не те прежалих
нещо ми сине казува
че си жив майка че си здрав
Стоян на майка думаше:
Сполай ти майко, че дойде,
мене в тъмница да видиш
девет години как лежа,
никой се за мен не сети,
никой си за мен не спомни
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога от двори излязох
и си нагоре потеглих
към стръмно хладно усое
Двама ме турци стигнаха
и още двама насреща
Почакай, сербез* Стояне
нещо ще да те питаме
Не си ли виждал тъдява
пашова хрътка хвърката,
пашови сиви сиколи?
Дордето, майко, да кажа:
Не съм ги виждал, агалар,
те ме отзаде хванаха,
назад ми ръце извиха,
черни ми върви развиха
и ми мръцете вързаха
Остра си брадва изпуснах,
мъжки си сили изгубих
Тогаз ми турчин продума:
Я дур* бе, Стоян хаймана,
нас ни пашата поръча
назаде да те повърнем,
при него да те заведем,
на него изин* да дадеш,
дето си рая подучил
закона да не зачита
вергия* да му не плаща
селяма да му не взема
на него и на агите,
агите и чорбаджиите
Чудих се, майко, маех се,
какво да сторя, да правя,
от турци да се отърва
про паша да не отивам
пашата милост не знае
пашата и чорбаджи Никола
чорбаджи Йовчо изедник
изедник, турско мекере
Те каил*, майко, не стават
дето бил тейко хайдутин,
на хайдутите байрактар
аз съм на него приличал,
същата снага съм имал,
същото сърце съм носел
същите очи соколски,
същата сила юнашка
Боят се, майко, плашат се
в гората да не забягна,
като тейко си да стана
байрака да му развея,
пашалък да им разваля,
пашалък, още агалък
Чудех се, майко, маех се,
па си силите премерих,
черни си върви разкъсах
и си ръцете отвързах,
с остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах
С остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах,
другите трима хукнаха,
един през други бягаха
Таман се майко, наканих,
гората да си поема
по тейковите пътеки
ето че иде насреща
пашова вярна потеря
и сам пашата начело
Ей гиди хайдут Стояне,
сега ми немойш избяга
сабята като размахам,
главата ще ти отхвръкне
Но ти си холан*, юначен,
юначен, още безстрашен,
я хайде каул* да сторим:
хайдутлук да си зарежеш,
на Аллах верен да станеш,
при мене служба да служиш
Живота ще ти харижа,
със бакшиш ще те посипя
Мене ме, майко, догневя
и си на паша продумах:
Пашо ле, пашо ефенди,
слушай ме и го запомни:
Аз няма глава да склоня,
аз няма ибрик да нося,
стигат ти твоите кучета,
като ми хаджи Никола,
чорбаджи Йовчо изедник,
изедник - турско мекере
Ето ми, пашо, главата,
главата можеш да вземеш,
сърцето мое остава,
сърцето, пашо, българско!
Тогаз ме, майко, хвърлиха
във тая тъмна тъмница
във тия хладни зандани
дето се човек не мярка
дето се пилци не чуват
Ето веч девет години
първото пиле как чувам,
първото пиле как чувам,
това ми сиво гълъбче -
моята мила майчица
Но ти си, майко, запомни
и го във село разкажи:
Девет години как лежа
и още девет да лежа,
пак съм си, майко, същия,
същия Стоян хайдутин,
на хайдут Теня момчето
на Теня байрактарина
и няма глава да склоня,
дорде не падне царството,
царството-господарството
със тия паши бейове,
хаджии и чорбаджии...
Стояновата майчица
това ми сиво гълъбче
то си към Стоян приближи
жално го в очи загледа
милно го с крилца погали
Че лесно ли е на майка
със чедо да се разделя
Пак си крилцата размаха,
над Цариграда премина,
над мътна река Марица,
над равно поле тракийско
В пусто си дворе кацнало,
хем пусто, хем трънясало,
без мъжка ръка остало,
девет години черняло
Това ми сиво гълъбче
пак се на човек превърна -
на Стоянова майчица
Тя си на прага седеше,
ситни си сълзи ронеше
и си за Стоян мислеше...
