Ей така
идва краят на света -
не внезапно като взрив -
тихо, бавно, миг след миг,
стяга като лед студен.
Виж сега,
не е краят на света,
просто любовта умря,
тя е свикнала с това,
случва ѝ се всеки ден.
Писна ѝ от нас,
умря от скука любовта,
не от ревност и страст, а от скука...
И признавам си,
че не посегнах да я спра,
щом видях, че си тръгва оттука...
ПРИПЕВ:
По-добре е точно така -
и ти, и аз го знаем.
По-добре е точно така -
да свършва и това е.
По-добре е точно така,
не е добре, но по-добре - така.
По-добре е точно така -
и ти, и аз го знаем.
По-добре е точно така -
да свършва и това е.
По-добре е точно така,
не е добре, но по-добре - така.
Та така,
ето краят на света -
този свят, във който ти
беше слънце и луна,
беше всичките звезди.
Е, добре,
не е краят на света,
просто любовта умря,
без сълзи и без тъга -
тя е свикнала така.
Писна ѝ от нас -
и между теб и между мен
като куче бездомно да скита.
Тръгна си от нас
с надежда някой да я спре,
този път никой и не опита...
ПРИПЕВ:
По-добре е точно така -
и ти, и аз го знаем.
По-добре е точно така -
да свършва и това е.
По-добре е точно така,
не е добре, но по-добре - така.
По-добре е точно така -
и ти, и аз го знаем.
По-добре е точно така -
да свършва и това е.
По-добре е точно така,
не е добре, но по-добре - така.
