Драгано, Драганке слънцето трепери,
зад гора зелена трепери да зайде.
Иван кон седлае, буля му го пита –
Бе драгинко Иване къде ще да идеш?
Аз ще ида бульо на сбор, на панаир,
на сбор, на панаир, на Света Троица.
Гайда да си купя, гайда за дванайсет,
гайда за дванайсет, кавал за тринайсет.
Кога на сбор ида, на сбор да засвиря,
моми да играят, мома да избирам.
Излязла е малка мома
на равни дворове.
Като мома излезнала,
слънце огреяло.
Отдолу иде малко момче,
момче абанджийче.
То на мома проговаря –
Мъри моме малка, мъри ясно слънце.
Ела моме, пристани ми,
у нази да дойдеш в нашето село.
Слънце да грее в небето
ти в наш'те двори.
