Звъня ти от един хотел,
най-дългото свободно ме прерязва.
Страхлив ли съм или съм смел,
излязла ли си или ме наказваш?!
Кой вятър тук ме е довел?
Защо дори не зная как се казвам?
Къде съм бил, какво съм взел?
Дали съм още аз?
Защо във снимки пак лежа,
а роклята ти спи до мен?
Защо приличам на мъжа,
от които бягам ужасен.
Припев:
Искам всеки твой живот,
искам твоя стъклен смях,
искам твоя таен код,
искам се какъвто бях.
Искам твойта тишина,
искам те преди и след,
искам те като жена,
искам себе си чрез теб.
Без сън прекарах много дни
и вече виждам даже през стените.
Е,хайде, моля те, вдигни!
Изслушай ме или поне опитай.
Добре, тогава идвам аз,
че вместо сълзи паяци ме лазят.
Пред вас те чакам вече час,
но чувствам че си там.
Защо ли стискам пистолет?
Защо отваряш по халат?
Защо, защо вървя напред
посред този кървав ад?
Припев:
Искам всеки твой живот,
искам твоя стъклен смях,
искам твоя таен код,
искам се какъвто бях.
Искам твойта тишина,
искам те преди и след,
искам те като жена,
искам себе си чрез теб.
