В първия си миг когато те видях
кръвта ми отново кипна и за теб полудях.
Нещо ми подсказваше,че сме един за друг,
минаха цели две години и накрая до тук.
Аз бях винаги до теб и те пазих,
чудя се къде сгреших и какво направих...
Сега сърцето ми изстива,а спомените забравям,
опитвам се без теб да живея и се справям.
Имах друго мнение за любовта,
сега разбрах,че всичко е било празнота.
Вярно всеки е минавал по този път,
но аз това го приех тежко като смърт.
Всеки ни се радваше,мислеха,че ще удържим,
но всичко свърши преди да завършим.
От цялата ни връзка остана една голяма рана,
ето че това е нашата любовна драма.
По много пътища вървях и много болка видях,
с много други бях,обаче ти не си като тях.
Времето с тебе [baby] мина много кратко,
приключи само със SMS съжалявам сладко.
Когато бяхме заедно виждах пламъка в очите ти,
но този пламък няма как да спре сълзите ми.
Спомням си когато бях дете и майка ми каза,
често рана от любов зараства с омраза.
Върни ми спомените,моля те върни сърцето ми,
погледни очите ми,не гледай лицето ми.
Защо ме лъга толкова много,моля те кажи,
защо не ми каза СПРИ с шибаните лъжи...
Стоя сам навън...за мен времето е спряло,
твоя образ идва в съзнанието ми...в бяло.
Всяка нощ,всеки ден мечтая ти да си до мен,
но когато те обичах чувствах се като кретен!!!
