Помниш ли ти - някой шепти -
своето детство в този каменен град ?
Мина за тебе то в игри между
студен бетон , а още , още си млад .
Помниш ли ти - някой шепти -
как изумруден свети пролетен ден
сивия дъжд валя , дълго валя през мен
в сивия ден .
Но ето , звън на детски глас
ражда тиха обич , ражда радост в нас .
Твоите деца играят вън сега .
Помниш ли ти , сякаш шепти
твоето детство - погледни на вън .
Ето - звън на детски глас
ражда тиха обич
ражда радост в нас .
Моите деца играят вън сега.