Пада дъжд и е студено, чак замръзвам от тъга,
но за тебе в червено искам да се облека,
в червено, като роза най-любимият ти цвят,
в червено, като рана от разбития ни свят.
Нека спра да те обичам, помогни ми моля те,
даже адски да ти липсвам, замини за някъде.
Нека спра да те обичам, чак тогава се върни,
но ако все още дишам, значи си живота ми.
Още миг ако остана, ще остана цял живот,
укротена, приласкана, упоена от любов,
до последната усмивка, до последната сълза,
ти ще си което искам, а не трябва знам това.
Нека спра да те обичам, помогни ми моля те,
даже адски да ти липсвам, замини за някъде.
Нека спра да те обичам, чак тогава се върни
но ако все още дишам, значи си живота ми.\2
