Тодорка седи в градина, Георги по пътя вървеше
и на Тодорка думаше: -/Я се, Тодорке, обърни,/2
лицето да ти погледна.
Че да те, любе, изпиша на мойте порти високи.
Кат ми се тебе домъчнее, пред порти да си поседна -
лицето да ти погледам - да ти се, любе, порадвам.
- Любе ле, любе, хубаво, и туй ли ти не разбираш?
Мойто лице е изписано на тази златна природа. (2)
Кат ти за мене домъчнее, ти излез, любе, погледай -
как се белеят прахове, мойто е лице търпяло -
как се чернеят маслини, мойте са очи тъй черни.
Славейче кога запее в гора зелена, елхова -
мойте са думи тъй кротки, мойте са думи тъй сладки. (2)
