Колкото живота отминава и в косите мой пада сняг,
все за тебе аз си мисля мили и за нашият любовен грях.(x2)
Припев:
Думи нямам аз за нас да пея,
за ония наши страстни дни.
Но сърцето помни, а душата моя
все така по тебе гори.
Господ ли тогава те изпрати? Като птицата от песента,
дето кацнала веднъж на рамо, рамото на влюбена жена.(x2)
Припев:(x2)
Но сърцето помни, а душата моя
все така по тебе гори.
