Не помня моето име!
Откакто се уча да не мисля,за твоето!
Не помня нито, как да се усмихвам нежно!
Без друго вече няма на кого!
Не помня нито ден, времето след теб!
И по добре за мен и по добре!
Не искам да се случва нищо ново,нищо!
Не искам никой друг да виждам!
Зная времето и мястото на следващата среща с теб!
Те са никога и никъде това се помни лесно поне!
Но не мога да запомня,че ще трябва да забравя за нас!
Усещам твоите стъпки,чувам ти гласа
и говоря си с теб, както някога!
В огледалото до себе си те виждам още
и за малко съм щастлива пак!
Зная времето и мястото на следващата среща с теб!
Те са никога и никъде това се помни лесно поне!
Но ме плаши и на сън,оглушителния шум от разбиването на сърце!
То не се научи как и без теб да бие пак и за нова среща моли се!
Зная времето и мястото на следващата среща с теб!
Те са никога и никъде това се помни лесно поне!
Но не мога да запомня,че ще трябва да забравя за нас!
Още усещам,че си тук. Усещам,че си тук,но теб те няма!
