Бавно спира дъжда,
измил е пътя към сърцето ти.
Не знам дали е сива мъгла
онази сянка на лицето ти.
Говориш с мен дори на сън,
зная всяка малка тайна за теб,
за твоя свят - измислен шум,
вън от него за съм само лъжа…
Припев:
Ти знаеш как боли,
ти знаеш как се стопявам в теб,
ти знаеш как дъжда без теб е само лъжа и копнеж…
Знам как скрива съня
от мен очите и ръцете ти.
Разказваш пак за онази лъжа,
в която с тебе сме оплетени.
Говориш с мен дори на сън,
зная всяка малка тайна за теб,
за твоя свят - измислен шум,
вън от него аз съм само лъжа…
Припев:
Споделен кратък миг
и колко тихо е там.
Говориш с мен за нощта,
това е само сън…
