Едно момиче нещо ме
заглежда.
Добре де, позагледах я и аз.
- Наричам се Надежда,
Надежда от "Надежда",
нали ще ме изпратите до нас?
- Приятно ми е! - казвам
- Аз съм Петър!
- Не са ли ви разправяли за мен?
За Петър от "Четвърти
километър" -
грамотен, неосъждан и ерген.
Двама крачим по тротоара в
тихия град...
И до "Надежда", тъмната
алея
отдавна вече зная наизуст -
от ходене по нея престанах да
пълнея
и ето че приличам на Исус...
"Четвърти километър" е
далече
и братче, докато се прибереш
започва да се съмва, но добре,
че не ме е страх да повървя и
пеш...
Чу ли стъпките по тротоара
в тихия град?
И плахо я помолих аз накрая
да изпращам вместо до дома
до спирката оная, после на
трамвая,
а по-нататък може и сама!
Обаче, знаете ли, в тез
трамваи
пътуват граждани граждани какви ли
не!
И там Надежда с друг се
запозна и ...
да беше се сбогувала поне!
И в късни нощи другият
младеж
да ходи до Надежда бил
готов!
И казват че Надежда за туй го
и поглежда
със вяра, надежда и любов ...
Пък аз до моя весел
километър
пеша си ходя всеки ден
и пак съм братче, Петър,
просто Петър
грамотен, неосъждан и ...
ерген!
