Градински празен ресторант с дъждовни маси.
На всяка седнала е само есента.
И, както нея, също тук и аз сама съм;
сама със вятъра, отнесъл младостта.
Отново връща ни я този вяттър с танца,
дървета, лампи, маси в тоя лунен час.
Листата жълти нека станат в миг зелени!
Сама със вятъра да стана млада аз!
Ветре, самотнико, върни ни
в оня задъхан миг в нощта
танц със една любов без име;
танц, отлетял със младостта.
Прегърни ме ти, щом други няма!
Разлюлей се с мен и ти си сам!
Няма самота, щом с теб сме двама
на Земята - този дансинг най-голям!
