Десетки свещи могат да се запалят
от една, без да съкратят нейния живот.
Станас, Бате Са и Imp, няколко истини.
Последната цигара палиш втренчен
и се чудиш образа отсреща колко общо има с теб.
Колко още трябва заради другите да губиш
Да даваш ли на просяка от своя хлеб.
И карат те да вярваш, че времето сега е наше.
Помниш ли какво ви каза Бате Сашо:
"Зад всеки мазен чичко има милион гавроша.",
но май е късно вече и мечтите са в коша.
Не бях ли ти подал ръка когато чудеше се
как да излезнеш face to face срещу своя страх - твоя враг?
Не бях ли ангела хранител на твоя сън?
Не бях ли между теб и бурята навън?
А колко лесно палим мостовете градени
с утешението, че прави сме пред нас.
И колко пъти в очите заблудени
прогонваме човешкото изпаднали в екстас.
[Бате Сашо]
Писна ми от истински лъжи,
спрете фарса.
Изгубени души броящи само баса.
Дори на Марс ще има повече живот от тук.
Искам да крещя, но не излиза звук. (х2)
Случвало ли ти се е да се чувстваш изгубен?
Мислейки, че сънуваш кошмар, но всъщност си изгубен.
По някога се питам брат, има ли смисъл?
Нужно ли е въобще на някой т'ва, което съм написал?
Няма надежда, мисъл гадна в мен стой.
Ръката микрофон държи.
Не съм същия като преди.
Зареден от негативи
трансформирам собствения си сюжет в лирични позитиви.
Можеш да вземеш от мен каквото си пожелаеш.
Римите сами се пишат
само трябва да мечтаеш.
Няколко истини дълбоко от сърцата извират,
много братя за жалост просто душевно умират.
Лъжи, пози, фалш сами се оплитат.
В един момент се стига до там, че няма на кой да разчитат.
И вместо да попитат себе си къде сгрешиха,
живеят в заблуда, че света ги обича.
[Бате Сашо]
Писна ми от истински лъжи,
спрете фарса.
Изгубени души броящи само баса.
Дори на Марс ще има повече живот от тук.
Искам да крещя, но не излиза звук. (х2)
Посвещавам тоя трак на всички истински хора,
за който нещата имат стойност, а не само цена.
