Ще бъда твое огледало,
пусни ме в спалнята студена!
На други повече си дала –
на мене образ дай.
Какво, нима си полудяла?
Защо събличаш се пред мене?
Аз гледам нажежен до бяло
във този краден рай.
Припев:
Не се докосвай, моля те,
не плъзгай длан по тези места!
Не е от камък волята,
не е вода кръвта!
Ти си картина покрита със скреж,
гола, без име в огледалото влез!
Аз съм ти сянка, със мен остани,
с тигрова стъпка през стъклото мини!
А после тръгваш да ловуваш,
увиваш ме в плътта си пищна.
На устните си власт рисуваш,
на клепките си – плен.
И звяр на рамото ти ляга,
а ти от него по си хищна!
От теб не може да се бяга,
но ти не гониш мен.
Припев:...
Ти си картина покрита със скреж,
гола, без име в огледалото влез!
Аз съм ти сянка, със мен остани,
с тигрова стъпка през стъклото мини!
