На ъгъла между площад „Надежда"
и улицата, водеща в нощта,
една жена от болки побеляла
продаваше букетчета цветя.(2)
Поспрете се за миг, о, бързи хора,
поспрете пред самотната жена
и вижте себе си в лицето нейно,
купете си букетче светлина.(2)
Боже, не позволявай
майките ни да просят!
Майките светици са за нас
и светят вечно в живота!
Тя хляб не искаше да проси,
но просеше човешката любов
и гълъбите на площад "Надежда"
дочули бяха майчиния зов".(2)
Боже, не позволявай
майките ни да просят!
Майките светици са за нас
и светят вечно в живота!(2)
