Всяка нощ, оставах плът по струните ти,
ти оставаше живот по устните ми.
Изсъхнали цветя,напук, в очите ми,
искам да кажа, за мене, няколко истини.
Всяка нощ, поглеждах през прозореца си,
очаквах гост, за минорите ми.
С лека ръка, запалих сълзите си,
за да те стопля.
Помня звука на твоя смях.
Помня как умирахме от страх,
че ще остареем и ще се превърнем в прах.
Давам живот на песента.
Бягам напред към пропастта.
Идвам, да те търся, от другата страна.
(x2)
Разбрах, че с теб, само си крадеме време.
Видях, че няма кой да ни спаси.
Мълчах и чаках лудостта да спреме,
но пак сами сме, както и преди.
Белези, до гроб, оставят пръстите ти,
паника и шок обземат мислите ми.
Обещай, че ще умреш след мен,
защото без теб не мога да изкарам и ден.
Всяка нота, всеки тон, са искрени,
написани с любов и кръв по листа ми.
С лека ръка, ще запаля града,
за да те стопля.
Помня звука на твоя смях.
Помня как умирахме от страх,
че ще остареем и ще се превърнем в прах.
Давам живот на песента.
Бягам напред към пропастта.
Идвам, да те търся, от другата страна.
(x3)
Разбрах, че с теб, само си крадеме време.
Видях, че няма кой да ни спаси.
Мълчах и чаках лудостта да спреме,
но пак сами сме, както и преди.
