Родили сме се грешни,
по мръсната земя,
бозаем думи смешни,
за власт и свобода.
Ойлари, ойлари.
Растем на кокали и мръвки,
растем на мисли възвишени,
овръзваме се със солидни връзки,
за да съборим някои мишени!
Ойлари, ойлари.
И ето станахме човеци,
закалени в свят един,
свят на гумени гевреци,
и въздух светлосин.
Около нас е всичко тъмно,
а над тебе само пръст,
замислен в бъдещето бъдно,
ти съзиращ среден пръст!