Първан Калину думаше:
“Море, Калино, Калино,
ти кат’ си толкоз хубава,
ти кат’ си толкоз гиздава,
Можеш ли, море, Калино,
на коня права да стоиш,
на коня права да яздиш,
пръстен на шумка да уцелиш?”
Калина, мома хубава
Калина, мома гиздава,
на коня права стоила
пръстен на шумка целила,
Първану сърце устрели.
