Такива като тебе са последните,
губя си времето с нередните,
вярваха само на емблемите,
имат лед във вените.
Искам да те намеря във всеки мой ред,
спрях да общувам с други заради теб,
а ся нямам вече stamina,
как да стана, че е ранина. х2
Питаш как сбъркахме,
сбърках аз, ти не си,
бърках лъжите си, писна ми.
А можеше може би да ти разкажа,
но вече оплел съм се в истини.
И няма да те гоня по телефона,
на вратата ти да дойда нямам кураж.
Ти си ми икона и Мадона,
но младенеца изчезна като мираж, като мираж.
Сега просто тръгни,
не ми давай шанс пак да те лъжа.
И не искам дори да се опитам да ги навържа.
Така остави, нека боли,
то сърцето издържа.
Няма да ми личи, с чужди усмивки ще го превържа.
Ето тук е края и не мога да го осъзная,
а зная, че няма връщане.
Кажи ми как да позная, когато дяволът е в легото ми
и се прегръщаме.
Съжалявам, че ти си тази,която направи на следващите услуга.
Вероятно ще се променя и вече ще съм друг,
друг, но за друга.
Мога да се будя и да те няма,
но в главата ми е каша.
Виждам те навсякъде и всяка я наричам...
Търся те на дъното на всяка чаша.
Не искам да чувам, че времето лекува.
Без тебе няма време, спряло е на нула.
Сега съм малък да те моля кула,
сякаш съм се бил скрил в мойта Вила Вилекула.
Вилал Вилекула. Мойта Вила Вилекула.
Сега просто тръгни,
не ми давай шанс пак да те лъжа.
И не искам дори да се опитам да ги навържа.
Така остави, нека боли,
то сърцето издържа.
Няма да ми личи, с чужди усмивки ще го превържа. х2
Сякаш обичаме само пламъка,
а разтопен восъкът догаря в душата ми като свещ.
Сиреч имам нужда малко да ме боли.
Не го разбирам, камо ли ти да го разбереш.
Но накарах и тебе да те боли без дори да искам
и да имам този стремеж.
За такива хора като мен може би точната дефиниция е келеш.
Сега просто тръгни,
не ми давай шанс пак да те лъжа.
И не искам дори да се опитам да ги навържа.
Така остави, нека боли,
то сърцето издържа.
Няма да ми личи, с чужди усмивки ще го превържа. х2
