Той върви по ръба на тротоара
под корона от слънчеви кестени.
С бяла риза, с коса побеляла -
той върви, върви и си мисли за нещо си.
За какво ли си мисли човечеца
и какво ли очаква от времето?
Дъждобран не е взел днес със себе си,
но едва ли това е проблемът му.
О-о-о, йе-е-и-е
И ръка за ръка със надеждата,
край витрините светли и лъскави
срамежливо човекът оглежда се
и разнася навсякъде кръста си.
Той върви и сияят очите му,
нещо смешно си шепне със вятъра,
по ръба на тротоара усмихнато
той - самотният - търси приятели.
Той върви и сияят очите му,
нещо смешно си шепне със вятъра,
по ръба на тротоара усмихнато
той - самотният - търси приятели .
