Потракват бързите клавиши и ето вече близо час
една машинописка пише каквото й диктувам аз.
Една машинописка ловка,прилежно свела е глава,
но виж във моята диктовка,промъкват се други слова. (х2)
Припев:
Аз те обичам безмерно,
в тебе съм влюбен,пиши го,
всичко без теб ми е черно,
сякаш е черно индиго.
Мойто сърце се е спряло
само на тебе не крия
всичко със теб ми е бяло,
сякаш е бяла хартия.
Сърцето ми така лудува,а тя все пише без да спре,
а тя се прави че не чува, а тя не ще да разбере.
И мене страшно ми се иска безкрай да продължи това
на нейната шумна машина да пишеме тези слова. (х2)
Припев:
Аз те обичам безмерно,
в тебе съм влюбен,пиши го,
всичко без теб ми е черно,
сякаш е черно индиго.
Мойто сърце се е спряло
само на тебе не крия
всичко със теб ми е бяло,
сякаш е бяла хартия.
