Да нахълтваш нямаш право,
тъй нахално в моя сън,
тръгвай си от тук направо -
през вратата и навън.
Да ме каниш нямаш право,
аз да идвам в твоя сън,
ще сънуваш в черно-бяло -
цветна аз за теб не съм.
И не искай от мене твойте мисли да взема -
настояваш напразно, а те моля недей.
Искаш слънчево време, но защо ли от мене -
аз съм хладно пространство, пак ти казвам недей.
Аз съм също дъжд пороен,
летен ако бях поне,
някак щях да отговоря
да, когато мисля не.
В себе си отмервам бури
със часовник малко луд
и сега ще те събудя
за да не умреш от студ.
И не искай от мене твойте мисли да взема -
настояваш напразно, а те моля недей.
Искаш слънчево време, но защо ли от мене -
аз съм хладно пространство, пак ти казвам недей.
Всъщност аз съм потребна, само не и на тебе,
а на този когото аз сама си реша.
Искаш слънчево време, но защо ли от мене -
аз съм хладно пространство, пак ти казвам недей.
И не искай от мене твойте мисли да взема -
настояваш напразно, а те моля недей.
Искаш слънчево време, но защо ли от мене -
аз съм хладно пространство, пак ти казвам недей.
