Горчи кафето, въздухът е сладък,
телата ни намират обща линия –
в хармонията има безпорядък,
а някой лудостта ни пак проклина.
Съседите притихват любопитни,
през зидовете искат да усетят
душите отмалели как ще литнат
и как ще тръпнат сплетени нозете.
Умората ни прави философи –
как мъдри сме когато сме се любили.
навън градът реве от катастрофи
и жертвите тежат в подземни клубове.
Невероятна привечер за двама ни –
сами и оцелели под завивките.
целуваме усмивките си пламнали
под сводове опушени и сивкави…
Горчи кафето, въздухът е сладък,
телата ни намират обща линия –
в хармонията има безпорядък,
А някой лудостта ни пак проклина…
Димитър Христов
