(x2):
Красива бе ноща, прегръщаше ме ти,
небето се обсипва със безброй звезди,
прекрасна беше и луната, като твоите очи,
в самота сега съм аз защо ли прегреших.
Припев (x2):
Не знаеш ли, че любовта убива се с лъжа
защо погуби я сега, зарови я пръстта.
Обречена е на самота, болка и тъга.
От обич ще умра, но как да ти простя.
Вечно аз ще чакам твоята ръка,
отново да почука на моята врата.
Сълзи проливам и си спомням за нашата любов.
вВсамота сега съм аз,защо ли прегреших.
Пости ми мила и ела, да блесне пак искра
в самота сега съм аз, не ще те нараня.
Припев: (x2)
