Той:
Тъжна беше луната в този час,
бавно се спусна мрак, всичко изстина.
Нейде остро изсвири късен влак
и ми напомни как ти си замина...
Тя:
Тази наша раздяла бе игра -
пак си оставам аз "твое момиче".
Ех, кога ще пораснеш? Запомни -
даже след сто луни ще те обичам!
Припев:
Тя:
Побързай!
Лесно ти не ще ме догониш -
май се умори
да повтаряш мойто име...
Всъщност аз съм близо до тебе,
ти към мен тръгни...
Ако можеш - улови ме!
Той:
Все сънувам, че чувам твоя глас,
дълго целувам аз спомена кратък...
Тя:
Слънцето за посока ще ти дам...
За да не бъдеш сам - тръгвай нататък!
Припев:
Тя:
Побързай!
Лесно ти не ще ме догониш -
май се умори
да повтаряш мойто име...
Всъщност аз съм близо до тебе,
ти към мен тръгни...
Ако можеш - улови ме!
