Разказва се в старинният ни епос
и знае всеки камък всеки зид,
че Сердика била е славна крепост
със Витоша до нея като щит.
Трамваят тръгва от централна гара
лети със звън към лъвовия мост
посрещаме пак столицата стара
която пазят лъвове на пост.
Припев:
Ти София, тъй древна и тъй млада
мой град зелен подобно пролетен венец.
Ти перла си, белее на площада
блести облян в лъчи народния дворец.
Ти София, растеш, но не старееш
с квартали нови, светли Младост, Свобода.
Под Витоша във празник звънко пеят
вълшебните камбани "Знаме на мира".
Замайват ме лепите, аромата
момичета със стъпки на сърна
отнасят ме софийските трамваи
към паркове с зелена тишина.
Разхождам се с една любов щастлива
под гълъбово-синьото небе,
обичам мойта столица красива
допряла слънцето със рамене.
Припев:
