Залезът гори във сърцето,
нощ се спуска над морето,
в жилите кръвта лудува,
а в очите гларус плува.
Котва пусна ми в душата
сякаш беше във водата,
този град, изпълнен с мъка,
по настъпваща разлъка
с летните, горещи дни.
Припев:
Варна, морето, сините вълни,
вятърът в косите, [цензура] жени!
Във Варна живота кипи чак до зори,
а къпе се луната във морските води!
Утрото в мъгла се ражда,
гларус с писък се обажда,
стар рибар с лула в устата
хвърля мрежа във водата.
От небето блика лава,
слънцето пак се прозява,
уморени са вълните,
уморени са и дните,
дългите, горещи дни.
Припев:
