Ден от онези празни дни,
пълни с тъжни истини
по-горчиви от лъжи.
Ден, в който той ми позвъни,
мило да ми обясни,
че на мене не държи.
Нищо не е било
всичко между нас
малко бягство била съм аз.
Добър вечер тъга
пак съм твоя сега
целуни ме, макар да горчи.
Прегърни ме тъга,
вместо него сега
и за него с мен заплачи.
Знам, че прибързах с радостта,
в него виждах любовта,
но не е било това.
Той бе дошъл да разбере
колко лесно се краде,
дълго пазено сърце.
