Боже, Ти, що над всички ни бдиш
и ни водиш с ръката Си свята,
отвори небесата и виж,
как е пълна с мъка земята.
Колко злоба в душите гори,
колко болка в очите ни има.
Пролетта не е пролет дори,
нито зимата - истинска зима.
Припев: (х2)
Докога ще се лутаме в мрак?!
Нека разумът води сърцата!
Чуй ни, Господи, чуй, дай ни знак
и върни любовта на земята!
Радостта ни през сълзи блести,
обичта ни граничи с омраза,
неродени угасват мечти.
Боже, кой така ни наказа?!
На достойните твои чада
да се гърчат душите им в рани.
Над безчестни да свети звезда,
да се имат за богоизбрани.
Припев: (х2)
