Аз чувам само дъжда,
чувам само дъжда
и знам че ще е дълга за мен отново нощта 4х
Чувам само дъжда и всяка следваща капка
в морето на вечността ми напомня
за това, колко преходна е за нас реалността,
как се спъваме в дребнави мисли и жалки смешни терзания
и се опитваме да вярваме на моментни материални упования,
как сами изпразваме животът си от истинският му смисъл
и от разбитите парченца вкусът му става все по кисел,
мисъл след мисъл минава през мен,
чувайки капките дъждовни,
сещам се за всички малки,отровни спорове жалки, прободни
както за теб, по-същият начин, така и за човека срещу теб,
ако погледнем светът отгоре ще видим, че става все по блед ,
все по-болен, все по-грозен, все по-сив и все по-долен
и всеки един човешки ум, се чувства все по-недоволен,
вместо волен и свободен става окован и затворен,
а истинският човек е вътре в теб сякаш от тялото си изгонен,
поробен в системата в един свят, наистина толкова условен,
принуден да съществува тормозен, докато не бъде в земята заровен,
изгубени бродиме, търсиме, истина, но тя си остава отново потискана
все още от никога тя не е избистрена и няма я в никоя страница вписана,
единствена е вътре в теб, вътре в нас,
сами над себе си знай, че имаме най-голямата власт,
всяка една от дъждовните капки за мен е нечии живот,
мимолетен, на времето всеки един от нас завинаги ще е роб,
но както те идват от едно и после в едно ще се слеят
така и нашите души на един друг етап заедно ще заживеят
АЗ чувам само дъжда,
чувам само дъжда
и знам че ще е дълга за мен отново нощта 4х
Нощта е тъмна, а дъжда по моят прозорец барабани,
сега сме само аз и той и мислим за отминалите дни,
аз слушам неговите приказки, капките по стъклото звънят,
а тъмните софийски улици навън само замислено мълчат,
това са божите сълзи, който върху нас сега се изливат,
цялата болка и отчаяние от лицето на земята измиват,
изтриват това което ние сами причиняваме на себе си,
те отстраняват омразата но остават дълбоките белези,
лека носталгия в мен се надига по време на нашият диалог,
тя отприщва в мен меланхолия и болезнен кървав поток,
трябва да го допусна в душата си,
греховете ми да отмие,
за да може и тази нощ дъжд демоните на злото да надвие,
да попие живота в пустинята на моят духовен храм,
в борбата с моят ад, в тъмната нощ аз отново не съм сам
и знам, че всяка следваща капка носи нов живот, нова мисъл
пропита в мен и изцедена в думите който сега съм написал
АЗ чувам само дъжда
чувам само дъжда
и знам че ще е дълга за мен отново нощта 4х
